Ендометриоза

За сега ендометриозата остава енигма, за която медицината знае твърде малко въпреки мащабните проучвания и изследвания в тази посока. След тазово-възпалителната болест ендометриозата е основна причина за хронична тазова болка и безплодие. Точната честота на заболяването е неясна, тъй като диагнозата ендометриоза се поставя само чрез лапароскопия, т.е. липсва точен неинвазивен метод за това.

Патофизиологията (т.е. начина на възникване и действие) на ендометриозата за сега остава слабо разбрана.

Точна дефиниция на термина ендометриоза няма и търпи непрекъснати промени с времето, а класификацията за тежестта на заболяването (rAFS) не кореспондира с тежестта на болката и безплодието.

Всички тези обстоятелства взети заедно създават объркана представа за състоянието в пациентите и много противоречия за лечението и поведението сред лекарите.

Общоизвестната дефиниция за ендометриоза е наличие на ендометриални жлези (жлези от лигавицата на матката) извън маточната кухина. Това определение датира от преди един век и е свързано с т.нар. яйчникови “шоколадови” кисти. След въвеждането на лапароскопията през 60-те години на миналия век се установило, че много жени с оплаквания от болка и безплодие имат тъмнопигментирани (синьо-кафяви) петънца по обвивката на тазовите (половите) органи – това е днес т.нар. класическа ендометриоза на перитонеума.

Микроскопското (хистологично) изследване на тези питментирани ендометриозни огнища много често не открива ендометриални жлези в тях, което окончателно обърква нещата.

През 80-те години на ХХ век с подобряване на образа при лапароскопия бяха открити т.нар. не-пигментирани ендометриозни огнища. Тяхното подробно изследване доказа, че те са биохимично много активни и секретират множество фактори, причиняващи болка и безплодие. Като капак на всичко в тази област бе откриването през 90-те на т.нар. дълбока инфилтративна форма на ендометриоза, която  може да се пропусне при лапароскопия, тъй като тя е извън пределите на коремната кухина.

За сега са известни следните форми на ендометриозата:

templates/beez/images/arrow.gif Класическа перитонеална ендометриоза – това са тъмни синьо-кафяви окръглени огнища по обвивката на тазовите органи заобиколени от белезникава склерозираща тъкан и активно образуване на нови кръвоносни съдове;

templates/beez/images/arrow.gif “Скрита” перитонеална ендометриоза – това са не-пигментирани огнища под формата на бели и червени малки мехурчета, огнища с форма на пламък и мн. други. Тази форма може лесно да се пропусне при лапароскопия и така диагнозата да остане неоткрита (особено в случаите на неопитен хирург);

templates/beez/images/arrow.gif Кистична яйчникова ендометриоза – това са класическите “шоколадови” кисти на яйчниците със сраствания към съседните органи;

templates/beez/images/arrow.gif Не-кистична яйчникова ендометриоза – тъмнокафяви малки огнища по повърхността на яйчниците.


Видео библиотека:

templates/beez/images/arrow.gif Non-cystic endometriosis of the ovary;
templates/beez/images/arrow.gif Екстирпация на шоколадови кисти. Пластика на маточни тръби;
templates/beez/images/arrow.gif Ендометриоза на яйчниците. Endometriosis ovariorum.